препроявявало

Речник на българския език

1. препроявявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препроявявало е производна форма на препроявявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препроявявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препроявявало е производна форма на препроявявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. препроявявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

препроявявало е производна форма на препроявявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. препроявявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

препроявявало е производна форма на препроявявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).