препречило

Речник на българския език

1. препречило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препречило е производна форма на препреча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препречило — мин. деят. св. прич. ср. р.

препречило е производна форма на препреча (мин. деят. св. прич. ср. р.).