препращял

Речник на българския език

1. препращял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препращял е производна форма на препращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препращял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препращял е производна форма на препращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. препращял — мин. деят. св. прич. м. р.

препращял е производна форма на препращя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. препращял — мин. деят. несв. прич. м. р.

препращял е производна форма на препращя (мин. деят. несв. прич. м. р.).