препратило

Речник на българския език

1. препратило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препратило е производна форма на препратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препратило — мин. деят. св. прич. ср. р.

препратило е производна форма на препратя (мин. деят. св. прич. ср. р.).