препратил

Речник на българския език

1. препратил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препратил е производна форма на препратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препратил — мин. деят. св. прич. м. р.

препратил е производна форма на препратя (мин. деят. св. прич. м. р.).