препрател

Речник на българския език

1. препрател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препрател е производна форма на препратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препрател — мин. деят. несв. прич. м. р.

препрател е производна форма на препратя (мин. деят. несв. прич. м. р.).