преправил

Речник на българския език

1. преправил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преправил е производна форма на преправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преправил — мин. деят. св. прич. м. р.

преправил е производна форма на преправя (мин. деят. св. прич. м. р.).