препотвърдяло

Речник на българския език

1. препотвърдяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препотвърдяло е производна форма на препотвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препотвърдяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

препотвърдяло е производна форма на препотвърдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).