преповторил

Речник на българския език

1. преповторил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преповторил е производна форма на преповторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преповторил — мин. деят. св. прич. м. р.

преповторил е производна форма на преповторя (мин. деят. св. прич. м. р.).