преповило

Речник на българския език

1. преповило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преповило е производна форма на преповия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преповило — мин. деят. св. прич. ср. р.

преповило е производна форма на преповия (мин. деят. св. прич. ср. р.).