преплитаха

Речник на българския език

1. преплитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

преплитаха е производна форма на преплитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. преплитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

преплитаха е производна форма на преплитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).