преплетяло

Речник на българския език

1. преплетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преплетяло е производна форма на преплета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преплетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преплетяло е производна форма на преплета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).