препичали

Речник на българския език

1. препичали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

препичали е производна форма на препичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. препичали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

препичали е производна форма на препичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. препичали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

препичали е производна форма на препичам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. препичали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

препичали е производна форма на препичам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).