препитах

Речник на българския език

1. препитах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

препитах е производна форма на препитам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. препитах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

препитах е производна форма на препитам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).