препирала

Речник на българския език

1. препирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

препирала е производна форма на препирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. препирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

препирала е производна форма на препирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. препирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

препирала е производна форма на препирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. препирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

препирала е производна форма на препирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).