препира

Речник на българския език

1. препира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

препира е производна форма на препирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. препира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

препира е производна форма на препирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. препира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

препира е производна форма на препирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).