препили

Речник на българския език

1. препили — сег. вр., 3 л., ед. ч.

препили е производна форма на препиля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. препили — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

препили е производна форма на препиля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. препили — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

препили е производна форма на препиля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. препили — повелително наклонение, ед. ч.

препили е производна форма на препиля (повелително наклонение, ед. ч.).

5. препили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

препили е производна форма на препия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. препили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

препили е производна форма на препия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).