препила

Речник на българския език

1. препила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

препила е производна форма на препия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. препила — мин. деят. св. прич. ж. р.

препила е производна форма на препия (мин. деят. св. прич. ж. р.).