препикаели

Речник на българския език

1. препикаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

препикаели е производна форма на препикая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. препикаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

препикаели е производна форма на препикая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).