препиело

Речник на българския език

1. препиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препиело е производна форма на препия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

препиело е производна форма на препия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).