препиел

Речник на българския език

1. препиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препиел е производна форма на препия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

препиел е производна форма на препия (мин. деят. несв. прич. м. р.).