препива

Речник на българския език

1. препива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

препива е производна форма на препивам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. препива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

препива е производна форма на препивам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. препива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

препива е производна форма на препивам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).