препи

Речник на българския език

1. препи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

препи е производна форма на препия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. препи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

препи е производна форма на препия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).