препечатило

Речник на българския език

1. препечатило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препечатило е производна форма на препечатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препечатило — мин. деят. св. прич. ср. р.

препечатило е производна форма на препечатя (мин. деят. св. прич. ср. р.).