препеняло

Речник на българския език

1. препеняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препеняло е производна форма на препеням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препеняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препеняло е производна форма на препеням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. препеняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

препеняло е производна форма на препеням (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. препеняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

препеняло е производна форма на препеням (мин. деят. несв. прич. ср. р.).