препенило

Речник на българския език

1. препенило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препенило е производна форма на препеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препенило — мин. деят. св. прич. ср. р.

препенило е производна форма на препеня (мин. деят. св. прич. ср. р.).