препенили

Речник на българския език

1. препенили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

препенили е производна форма на препеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. препенили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

препенили е производна форма на препеня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).