препенел

Речник на българския език

1. препенел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препенел е производна форма на препеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препенел — мин. деят. несв. прич. м. р.

препенел е производна форма на препеня (мин. деят. несв. прич. м. р.).