препатели

Речник на българския език

1. препатели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

препатели е производна форма на препатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. препатели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

препатели е производна форма на препатя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).