препател

Речник на българския език

1. препател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препател е производна форма на препатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препател — мин. деят. несв. прич. м. р.

препател е производна форма на препатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).