преоформяло

Речник на българския език

1. преоформяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преоформяло е производна форма на преоформям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преоформяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преоформяло е производна форма на преоформям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преоформяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

преоформяло е производна форма на преоформям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. преоформяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преоформяло е производна форма на преоформям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).