преоткривало

Речник на българския език

1. преоткривало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преоткривало е производна форма на преоткривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преоткривало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преоткривало е производна форма на преоткривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преоткривало — мин. деят. св. прич. ср. р.

преоткривало е производна форма на преоткривам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. преоткривало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преоткривало е производна форма на преоткривам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).