преоткривал

Речник на българския език

1. преоткривал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преоткривал е производна форма на преоткривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преоткривал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преоткривал е производна форма на преоткривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. преоткривал — мин. деят. св. прич. м. р.

преоткривал е производна форма на преоткривам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. преоткривал — мин. деят. несв. прич. м. р.

преоткривал е производна форма на преоткривам (мин. деят. несв. прич. м. р.).