преорете

Речник на българския език

1. преорете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

преорете е производна форма на преора (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. преорете — повелително наклонение, мн. ч.

преорете е производна форма на преора (повелително наклонение, мн. ч.).