преокупирало е

Речник на българския език

1. преокупирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преокупирало е е производна форма на преокупирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преокупирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преокупирало е е производна форма на преокупирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преокупирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преокупирало е е производна форма на преокупирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).