преобуло е

Речник на българския език

1. преобуло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преобуло е е производна форма на преобуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преобуло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преобуло е е производна форма на преобуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).