преобули

Речник на българския език

1. преобули — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

преобули е производна форма на преобуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. преобули — мин. деят. св. прич. мн. ч.

преобули е производна форма на преобуя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).