преобръщало

Речник на българския език

1. преобръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преобръщало е производна форма на преобръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преобръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преобръщало е производна форма на преобръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преобръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

преобръщало е производна форма на преобръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. преобръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преобръщало е производна форма на преобръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).