преобразил

Речник на българския език

1. преобразил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преобразил е производна форма на преобразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преобразил — мин. деят. св. прич. м. р.

преобразил е производна форма на преобразя (мин. деят. св. прич. м. р.).