преобзаведяло

Речник на българския език

1. преобзаведяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преобзаведяло е производна форма на преобзаведа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преобзаведяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преобзаведяло е производна форма на преобзаведа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).