преномерирало

Речник на българския език

1. преномерирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преномерирало е производна форма на преномерирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преномерирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преномерирало е производна форма на преномерирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преномерирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

преномерирало е производна форма на преномерирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. преномерирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преномерирало е производна форма на преномерирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).