пренасрочил

Речник на българския език

1. пренасрочил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пренасрочил е производна форма на пренасроча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пренасрочил — мин. деят. св. прич. м. р.

пренасрочил е производна форма на пренасроча (мин. деят. св. прич. м. р.).