пренаситило

Речник на българския език

1. пренаситило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пренаситило е производна форма на пренаситя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пренаситило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пренаситило е производна форма на пренаситя (мин. деят. св. прич. ср. р.).