пренаситил

Речник на българския език

1. пренаситил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пренаситил е производна форма на пренаситя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пренаситил — мин. деят. св. прич. м. р.

пренаситил е производна форма на пренаситя (мин. деят. св. прич. м. р.).