пренасител

Речник на българския език

1. пренасител — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пренасител е производна форма на пренаситя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пренасител — мин. деят. несв. прич. м. р.

пренасител е производна форма на пренаситя (мин. деят. несв. прич. м. р.).