пренаемело

Речник на българския език

1. пренаемело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пренаемело е производна форма на пренаема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пренаемело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пренаемело е производна форма на пренаема (мин. деят. несв. прич. ср. р.).