пренаемел

Речник на българския език

1. пренаемел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пренаемел е производна форма на пренаема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пренаемел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пренаемел е производна форма на пренаема (мин. деят. несв. прич. м. р.).