пренаел

Речник на българския език

1. пренаел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пренаел е производна форма на пренаема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пренаел — мин. деят. св. прич. м. р.

пренаел е производна форма на пренаема (мин. деят. св. прич. м. р.).