пренагрелите

Речник на българския език

1. пренагрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

пренагрелите е производна форма на пренагрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. пренагрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

пренагрелите е производна форма на пренагрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).