пренагрели

Речник на българския език

1. пренагрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пренагрели е производна форма на пренагрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пренагрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пренагрели е производна форма на пренагрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. пренагрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пренагрели е производна форма на пренагрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. пренагрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пренагрели е производна форма на пренагрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).